Череп (на латински: cranium) се нарича костната структура на главата при гръбначните черепни животни. Той представлява съвкупност от предимно неподвижно и по-рядко ставно свързани кости помежду си. Повечето от костите на черепа са плоски (ossa plana). Той служи за предпазване на мозъка от наранявания, както и за прикрепване на мускулите, кожата и сетивните органи на лицето.
Терминът „череп“ се използва в няколко значения – в широк смисъл означава целия скелет на главата, а в по-тесен само тази част (череп, cranium), която огражда от всички страни черепната кухина, cavum cranii, в която е разположен главния мозък и неговите обвивки. Останалата част е лицето, facies. Границата между черепа и лицето се определя от линията, която минава през задния ръб на очницата.
Състои се от две основни части – черепна или мозъчна (neurocranium) и лицева (splanchnocranium).
Съотношението между черепа и лицето е в пряка зависимост от големината на главния мозък, степента на развитието на храносмилателния апарат (например зъби, дъвкателни мускули), възраст, видова и породна принадлежност при животните. При животните притежаващи рога същите оказват съществено влияние върху скелета на главата. При хората поради силното развитие на главния мозък, черепът зназначително превъзхожда лицевата част. При хората той е четири пъти по-голям от лицето. При маймуните това съотношение е 1:1, при коня 1:5, при рибите 1:6 в полза на лицевата част. По-голям е черепът при котката и някои породи кучета като мопс и булдог. При домашните бозайници поради по-слабото развитие на главния мозък и по-силното на зъбите черепът е развит предимно по-слабо, а лицето е удължено силно напред и лежи пред него.
Съотношението между двете части на скелета на главата показва и възрастови различия. При новородените животни черепът е по-добре развит от лицето. Това се дължи най-вече на бурното развитие на мозъка през ембрионалното развитие. На тази възраст зъбите и дъвкателната мускулатура са все още недобре развити. Тази форма на главата е една от предпоставките отключваща и майчиния инстинкт. С напредване на възрастта съотношението между двете части на костите на главата се променя.
Черепът и лицето от костните риби до човека са изградени от отделни кости, съединени помежду си предимно чрез хрущял или ретикулофиброзна костна тъкан. Костите на главата се съединяват помежду си подвижно и неподвижно. Повечето от тях са свързани неподвижно с помощта на черепни шевове (suturae capitis). Същите при възрастните вкостяват. По този начин те оформят здраво костно образувание наречено черепен покрив или горен череп (calvaria). Само две кости на главата са свързани подвижно с горния череп. Това са долната челюст, която се съединява ставно и подезичната кост свързваща се посредством хрущялно съединение. Изключение от това правило има при някои от влечугите, при които костите на главата се свързват посредством еластични връзки, позволяващи поглъщането на убитата плячка, която често надвишава размера на главата. При птиците горната и долната челюст са издължени и обвити от рогово образувание отвън, наречено клюн.
