Цивилизация на маите
Цивилизацията на маите е мезоамериканска цивилизация, създадена от народа на маите, и известна със своята идеографска писменост – единствената известна напълно развита писмена система в предколумбова Америка, както и със своето изкуство, архитектура, математика, календар и астрономична система. Цивилизацията на маите се развива в регион, обхващащ югоизточната част на днешно Мексико, цяла Гватемала и Белиз и западните части на Хондурас и Салвадор. Областта включва северните низини на полуостров Юкатан, възвишенията на Сиера Мадре де Чиапас и южните низини на тихоокеанското крайбрежие.
Архаичният период, преди 2000 година пр. Хр., е свързан с ранното развитие на земеделието и появата на първите селища. Предкласическият период (около 2000 година пр. Хр. до 250 година сл. Хр.) обхваща създаването на първите усложнени общества в ареала на маите и началото на отглеждането на основните хранителни култури, характерни за кухнята на маите, като царевица, фасул, тиква и люта чушка. Първите градове на маите се развиват около 750 година пр. Хр., а към 500 година пр. Хр. те вече имат монументална архитектура, включваща големи храмове с усложнени щукатурни фасади. Идеографската писменост се използва в региона от III век пр. Хр. В края на Предкласическия период в низината Петен се развиват няколко големи града, а в Гватемалските планини във възход е Каминалхую.
От средата на III век сл. Хр. започва Класическият период, който се характеризира с издигането на скулптурни паметници с дати от календара на маите. През тази епоха се развиват голям брой градове-държави, свързани помежду си в сложна търговска мрежа. В равнините се издигат два съперничещи си центъра – Тикал и Калакмул. Класическият период е свързан и с намесата на централномексиканския град Теотиуакан в династичните междуособици на маите. През IX век се наблюдава масов политически срив в централните области на маите, довел до междуособни войни, изоставяне на градове и изселване на население на север. В Следкласическия период на север се засилва Чичен Ица, а в Гватемалските планини се разраства агресивното царство Кумарках. През XVI век Испанската империя завладява целия Мезоамерикански регион и след продължителна поредица от военни кампании последният град на маите Нохпетен пада през 1697 година.
В центъра на политическото устройство през Класическия период е концепцията за „божествен владетел“, който изпълнява ролята на посредник между смъртните и свръхестественото. Монархията е патрилинейна, като властта обикновено се предава на най-възрастния син, от когото се очаква и да е успешен военачалник. Въпреки различията в политическата структура на отделните градове държави, навсякъде управлението се основава на затворена система на патронаж. Към края на Класическия период аристокрацията засилва влиянието си за сметка на изключителната власт на божествения владетел. Цивилизацията на маите развива комплексни форми на изкуството, в което се използват както трайни, така и нетрайни материали, сред които дърво, нефрит, обсидиан, керамика, каменна скулптура, щукатура и стенописи.
Градовете на маите се развиват безразборно, като градският център е зает от церемониални и административни комплекси, а около тях са разхвърляни жилищните квартали. Отделните части на града често са свързани чрез специално изградени пътища, наричани сакбе („бял път“). Главните сгради в градовете са дворци, пирамидални храмове, церемониални стадиони и съоръжения за астрономически наблюдения. Висшите класи са грамотни и развиват сложна система за идеографска писменост. Маите записват своята история и ритуални знания в книги, от които са запазени само три безспорни образеца, докато основната част са унищожени от испанците. Множество текстове са запазени върху камък или керамика. Маите създават сложна поредица от свързани ритуални календари и използват математика, включително една от най-ранните употреби на експлицитна нула в човешката история. Религията им включва човешки жертвоприношения.
