Съхранение на компютърни данни
Съхранението на компютърни данни е технология, състояща се от компютърни компоненти и носители за запаметяване/запис, които се използват за запазване на цифрови данни в компютрите. Съхранението на компютърни данни е основна функция и основен компонент на компютрите без която тяхната пълноценна работа би била невъзможна.Централният процесор (CPU) на компютъра е компонентът, който обработва данните чрез извършване на изчисления. Но за неговата пълноценна работа е необходимо компютърът да разполага също така и с хранилище за съхранение на компютърни данни, откъдето данните за обработка да бъдат подавани на централния процесор и където обработените от него данни да бъдат съхранявани.
Без наличието на такова хранилище компютърът би могъл да извършва само прости операции, които незабавно извеждат резултат и трябва да бъде преконфигуриран всеки път, когато е необходимо да промени своето поведение. Това макар и приемливо за „прости“ устройства като настолните калкулатори, цифровите сигнални процесори и други специализирани устройства, не е приемливо за съвременните компютри.
Наличието на хранилище за данни им позволява да съхраняват в него инструкциите и данните си за работа. В резултат тези компютри са по-гъвкави, тъй като не е необходимо хардуерът им да бъде преконфигуриран за всяка нова програма, а могат просто да бъдат препрограмирани чрез залагане на нови инструкции в хранилището им. Освен това, те са и по-лесни за проектиране, тъй като един сравнително прост процесор поддържайки състояние между последователни изчисления в хранилището, може да изгради сложни процедурни резултати.
В резултат почти всички съвременни компютри разполагат и използват йерархия от хранилища за съхранение на компютърни данни, която поставя бързи, но скъпи и малки по вместимост хранилища близо до централния процесор, а по-бавни, но по-евтини и с по-голяма вместимост хранилища по-далеч от него.
Бързите с временно съхранение хранилища (които губят данните при изключване на захранването) е прието да се наричат „памет“, а по-бавните, но с постоянно съхранение хранилища (които запазват данните дори и при изключено захранване) е прието да се наричат „хранилища за данни“.
