Стъклото в чистата си форма е прозрачен, относително здрав, твърд, по същество инертен и биологически неактивен материал, който може да бъде оформен с много гладка непропусклива повърхност. Тези качества водят до множество употреби на стъклото. То обаче е крехко и се чупи на остри парчета. Тези свойства могат да се модифицират или дори да се променят напълно с добавянето на допълнителни съставки или чрез топлинна обработка.
Аморфните вещества съществуват в две форми: компактна и дисперсна. Стъклата са аморфни материали в компактна форма, синтезирани обикновено при бързо охлаждане от стопилка, при което няма достатъчно време за образуването на кристална решетка, т.е. при стъклата отсъства далечен порядък. На практика всяко едно вещество може да бъде получено в стъклообразно състояние чрез рязко охлаждане на стопилката му.
В бита под стъкло обикновено разбираме материала, от който се изработват прозорците или стъклените бутилки и който се състои главно от силициев диоксид (SiO2) (50 % до 80 %). Силициевият диоксид се вкарва с кварцовия пясък, към който се добавя обикновено калцинирана сода, за да се понижи температурата на топене и за да се избистри стъкломасата. Добавяните натриев (Na2CO3) или калиев карбонат (K2CO3) понижават точката на топене до около 1000 °C. Содата обаче прави стъклото водоразтворимо, което явно е нежелателно, така че се добавя трети компонент – вар (калциев оксид, CaO), която възстановява неразтворимостта във вода.
