Палацо Векио
Палàцо Вèкио (на италиански: Palazzo Vecchio, буквално Стар дворец), се намира на пл. „Синьория“ във Флоренция, Италия, и е седалище на Oбщината. Дворецът е една от най-известните градски сгради в света и една от най-значимите сгради в града. Той представлява най-добрият синтез на градската архитектура на Флоренция от XIV век.
Първоначално e наречен Палат на приорите, a по-късно (през XV век) е Палат на Синьорията по името на основния ръководен орган на Флорентинската република. През 1540 г. става Херцогски дворец, когато херцог Козимо I де Медичи го прави своя резиденция. Накрая получава името „Стар дворец“, когато през 1565 г. великият херцог Козимо I избира Палацо Пити за свой дворец (въпреки че дворът е официално преместен там през 1588 г. от великия херцог Фердинандо I).
Строежът му започва през 1299 г. и носи отличителните белези на готическата архитектура. Старото ядро на сградата е издигнато от Арнолфо ди Камбио.
Дворецът е увенчан от издадена еркерно покрита галерия със зъбци, подобно на крепост. Над корпуса на двореца се извисява една от емблемите на гарда – зъбчатата Кула Арнолфо (наречена на името на архитекта, който я завършва към 1310 г.). Рустицираните масивни стени са украсени от три тънки корниза и двусводести прозорци. На фасадата са поставени градските гербове и монограма на Исус Христос.
През XVI век дворецът е преустроен от Джорджо Вазари, а през XVII век – от Бернардо Буонталенти. При Козимо I от 1540 г. нататък става резиденция на Медичите. От 1865 до 1871 г., когато Флоренция е столица на Кралство Италия, в двореца се помещава Палатата на депутатите и Министерството на външните работи. От 1872 г. до наши дни е сграда на Общината на Флоренция. Вътрешният двор добива ренесансовия си вид през 1470 г. по проект на Микелоцо.
В сградата има различни и красиво декорирани зали – най-забележителните сред тях са Залата на лилиите и Стаята на стихиите. Има и музей, който позволява да се посетят великолепните зали, в които, наред с други, са работили Аньоло Брондзино, Доменико Гирландайо, Джорджо Вазари, и където са изложени произведенията на Микеланджело Буонароти, Донатело и Андреа дел Верокио.
