Океан (от гръцки: Ωκεανός, бог Океан от древногръцката митология) е голям соленоводен басейн, основен елемент на хидросферата на планетата. Около 71% от повърхността на Земята (~3,61 X 1014 м2) е заета от Световния океан, непрекъснат воден басейн, обикновено подразделян на няколко основни океана и по-малки морета. Това са, в низходящ ред по площ, Тихият, Атлантическият океан, Индийският, Южният и Северният ледовит океан. Океаните са частично отделени един от друг от части на сушата – континенти или архипелази.
Океанът съдържа 97% от водата на Земята и океанографите заявяват, че по-малко от 5% от Световния океан е изследван. Общият обем е приблизително 1,35 милиарда кубически километра (320 милиона кубически мили).
Средната му дълбочина е близо 3700 метра (12 100 фута). Релефът на дъното на океана е сложен и разнообразен. Средната океанска соленост е около 35‰ (3,5%), като границите варират между 30 и 38‰.
Науката, която се занимава с изучаването на океаните, се нарича океанология.
Тъй като това е основният компонент на хидросферата на Земята, Световният океан е неразделна част от живота, представлява част от въглеродния цикъл и оказва влияние върху климата и метеорологичните условия. Океанът е дом на 230 000 познати животински вида, но тъй като голяма част от дълбините на океаните остават неизследвани, учените смятат, че е възможно да съществуват повече от два милиона различни морски животински вида. Произходът на океаните на Земята остава неизвестен, но се смята, че са се образували в периода хадей и са спомогнали за появата на живота на Земята.
Извънземните океани са съставени от вода или други химични елементи и съединения. Единствените потвърдени големи стабилни течни тела на повърхността са езерата на Титан, въпреки че съществуват доказателства за възможното съществуване на океани на други места в Слънчевата система. Съществува теория, че в началото на своите геоложки истории Марс и Венера са имали големи водни океани. Хипотезата твърди, че почти една трета от повърхността на Марс някога е била покрита с вода и че поради парников ефект световният океан на Венера се е изпарил. Съединения като соли и амоняк, разтворени във водата, понижават неговата точка на замръзване, така че водата може да съществува в големи количества в извънземни среди. Океанът на Европа се очаква да има над два пъти обема на водата на Земята. Гигантските планети на Слънчевата система също се смята, че имат течни атмосферни слоеве, които предстои да бъдат потвърдени. Океаните могат да съществуват и на екзопланети и екзолуни.
