Мъглата представлява кондензирала водна пара във вид на микроскопични капки (при температура под 0 °С – ледени кристали) в приземния въздушен слой. С други думи, тя е облак, който започва от земната повърхност и намалява видимостта под 1 km. Според видимостта мъглите се класифицират в 4 основни типа:
много гъсти (видимостта е под 50 m)
гъсти (видимостта е от 50 m до 200 m)
умерени (видимостта е от 200 m до 500 m)
слаби (видимостта е от 500 m до 1000 m)Според начина на образуване мъглите се делят на две големи групи:
фронтални и
вътрешномасови.Фронталните мъгли се образуват на границата между две въздушни маси, която се нарича атмосферен фронт.
Вътрешномасовите се образуват в еднородна въздушна среда. Те се делят на две групи: мъгли от охлаждане и мъгли от изпарение. Мъглите от охлаждане се делят на радиационни, адвективни и смесени.
радиационните мъгли възникват в резултат от изстиване на земната повърхност и прилежащия въздух вследствие на топлинно излъчване (радиация).
адвективни мъгли се образуват при нахлуване на топла и влажна въздухна маса, която се премества над по-студена земна повърхност (виж температура на въздуха).
смесените мъгли съчетават условията за възникване на радиационите и адвективните вълни.
склоновите мъгли възникват при изкачването по склон на топъл и влажен въздух, които се охлажда адиабатно.
По-особен тип са градските мъгли. Образуват се над големите градове и индустриални центрове вследствие изобилието на активни кондензационни ядра и допълнително количество водна пара, продукт от изгарянето на различни горива и от множество производства. Те възникват и при ненаситено състояние на въздуха и затова са по-чести, отколкото в крайградските местности. Най-интензивните и вредни мъгли от този род се наричат смог, за разлика от планинските такива, които биват бъркани с облаци, но носят всички качества, характерни за смога и влиянието му, което оказва върху средата, върху която се намира.
