Мачу Пикчу
Мачу Пикчу (на кечуа: Machu Pikchu, буквален превод „Стар връх“) е съвременното име на архитектурен комплекс в южната част на днешно Перу, построен от инките през XV век. Той влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1983 г.
Дворците, храмовете и домовете са на 2430 m надморска височина в Андите. Наричан е още „Изгубеният град на инките“. Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути, век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 г., и е функционирал до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват. Въпреки че мястото е известно на местните, то остава неизвестно за испанците през колониалния период, както и за останалия свят, докато американският историк Хайръм Бингам III не го популяризира през 1911 г.
