Баснята е кратко литературно епическо произведение с изобличително и поучително съдържание. В преносен смисъл „басня“ означава лъжа, измислица.
В него се разказва история, често със сатиричен характер, осмиваща недостатъците на хората, представени чрез образи на животни.
Баснята възниква в народното творчество от приказките за животни. Вместо забавния елемент се развива нравоучението, подчертан характер придобива алегорията. Тя е близка по своите особености до аполога и до притчата.
От времето на Лафонтен за баснята се създава особен свободен стих в ямбов размер с различен брой стъпки в отделните стихове, който най-често се използва и сега.
Баснята се среща в прозаична или в стихотворна форма. Особености на този литературен вид са кратко изложение; липса на подробности; изтъкване на най-съществените белези при характеристиката на образите; бързо развитие и ярък завършек на действието; сатирична насоченост; нравоучение.
Често басните се пишат в диалогична форма, спомагаща за индивидуализацията на героите чрез речта им, като и за засилване на драматичния елемент.