Медитация
Медитацията (лат. meditatio) е практика, в която дадено лице тренира ума и / или предизвиква режим на съзнанието, за да постигне физическо, емоционално, умствено и духовно развитие. Медитацията е съществен компонент на източните религии, философии и духовни учения. Тя се практикува на изток повече от 5000 години, а в последно време с навлизането на източните духовни практики тя става популярна в Европа и на Запад. Различните медитативни практики и дисциплини обхващат широк спектър на упражняване и изпитване на умствена релаксация, покой на ума и концентрация.
Понятието медитация се отнася за широк спектър от практики (и може да се съпровожда от допълнителни физически упражнения като хатха йога и чигун, които могат да имат и ролята на спорт), които варират от техники, предназначени за насърчаване на релаксация, контакт с духовни учители и водачи, изграждане и овладяване на вътрешната енергия (Чи, Ки, прана и др.), като резултат може да има получаване на психични видения, тя може да доближи практикуващия по-близо до Бог, може да му даде възможност да вижда и осъзнава минали животи, да осъществява далечни, в други светове и измерения пътувания и т.н., също съдържа технически упражнения, насочени към развитието на състрадание , любов, търпение, щедрост, прошка и към по-широкообхватни цели като устойчива еднопосочна концентрация без усилие, едно посочен анализ, и неразрушимо чувство за благосъстояние по време на извършване на всякакви и всички дейности в живота.
Значението на латинската дума meditatio първоначално е включвало всякакъв тип, както умствено, така и физическо упражнение, много по-късно думата придобива значението на съзерцаване, съзерцание и като такава е позната в западната философска традиция.
