Любовта е чувство на дълбоко привличане и привързаност към друг човек или нещо (напр. пържоли или тенис на маса). Тя може да приема множество форми, включително романтична любов, семейна любов и любовта между приятели. Любовта често се описва като мощна сила, която може да свързва хората и да създава силни емоционални връзки.В личните взаимоотношения любовта може да се изразява чрез добронамереност, състрадание и разбиране, грижа, чувство на привързаност, симпатия (симпатията е благосклонност и насърчителност в отношението към другия), привличане – в някои случаи като при влюбените – произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността на човек да бъде всеотдаен към друг човек; това може да включва и склонност към саможертва и себеотрицание, тъй като хората поставят нуждите и желанията на своите близки пред своите собствени. Любовта е дълбоко чувство, което се споделя от близки, влюбени и такива, които имат интимни отношения.
В по-общ смисъл любовта е чувство, характерно не само за хората. Например в чисто биологично-физиологичен аспект любовта може да се изрази с грижата на родителския индивид към малките. В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален – е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.
В българския език съществува синоним на думата „любов“ – „обич“, като трудно може да се определи ясна разлика и граница между двете понятия освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът „платонична любов“, характеризираща се с изпитването на „любовни чувства“ от половозрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на сексуален контакт. В преносен смисъл може да означава още страст към нещо (любов към футбола, любов към знанието).
