Ухото (на латински: auris) е чифтен сетивен орган, част от слуховата система, с който се долавят звуци. Ухото при всички гръбначни животни – от риби до хора – демонстрира много сходно устройство с вариации по отношение на разредите и родовете. Част от органа освен за възприемане на звуците, играе и основна роля в чувството за равновесие на организма и правилната стойка на тялото. Поради тази причина често се нарича и слухово-равновесен орган.
С думата ухо се обозначава както целия орган, така и само видимата част от него, характерна основно за бозайниците. Външната част на ухото се нарича ушна мида. При повечето животни, ушите представляват симетрично разположени окосвени подвижни, крепнали или изправени израстъци на главата от мека тъкан и хрущял.
