Звукът е надлъжна механична вълна – трептения на материята, които се предават като периодична промяна на налягането (вследствие сгъстяване и разреждане на средата) и се възприема от слуховия апарат. Когато дадено тяло трепти, в заобикалящата го среда възникват звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанчето на ухото, в резултат на което се получава възприятието за звук. Трептенията могат да се предават по въздуха, но също така и през други газове, течности и твърди тела. За звуковите вълни е нужна среда, поради което не могат да се разпространяват във вакуум.
Като всяка вълна, звукът се характеризира с амплитуда, честота и дължина на вълната. Амплитудата е свързана със силата на звука, а честотата с тоналността, с височината на звука. Човешкото ухо възприема звуци в диапазона от 16 – 20 Hz до 20 kHz. Звук под 20 Hz се нарича инфразвук, а над 20 kHz ултразвук. Понякога звук над 1 GHz се нарича хиперзвук. При различните животни този диапазон е различен. Дължината на звуковите вълни е от 17 m до 1,7 cm.
Особено значение трябва да се обърне на речевите звуци като фонемите и като цяло на фонетиката. Музикалните звуци представляват комбинация от няколко тона, няколко честоти в хармония. Шумът също е вид звук.
